На един ден разстояние - Клисурски манастир, Берковица, Вършец (4 юни 2011 г.)

Търсейки местенце, което не сме посещавали и което да е сравнително близичко до дома, така че да не се налага да преспиваме, попаднахме на информация за Клисурския манастир: "Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец." Накратко, очаква се да е разположен в китна местност, с чиста природа. В допълнение към самият манастир като историческа забележителност, беше всичко, което ни трябваше, за да се качим на колата и да отпрашим натам. Разстоянието София - Клисурски манастир през Петроханския проход е около 85 км. (през Искърско дефиле ~ 100 км.) и се пътува за около 2:10 - 2:20 ч. и в двата случая, спазвайки ограниченията (е, почти навсякъде, де ;)). Решаваме първо да отидем до манастира, за да го разгледаме, а след това в случай, че остане време да разгледаме Берковица и Вършец.

И ето ни вече на китното лъкатушещо пътче към Клисурския манастир "Св. Св. Кирил и Методий":

Пред манастира има обособен малък и удобен паркинг, както и приятна кръчмица:

Покровителите на Клисурския манастир посрещат посетителите на самия му вход:

Влизаме вътре и ... буквално ахваме от вида на изключително добре поддържания двор! А ранната юнска, свежа зеленина радва окото:

Нямаме търпение да продължим по-навътре в двора. В ляво забелязваме малка черквица, приличаща по-скоро на параклис:

Първата гледка, която се открива на влизане в двора на манастира, след черквицата и след завоя на пътеката са първите две сгради на манастира:

Вървейки по пътеката, поглеждаме нагоре. Виждаме по-голямата, основна манастирска черква. Намира се на по-високо ниво от основния двор, и до нея се стига по няколко стъпала:

Балансът е страхотен! Хем е диво, хем е изключително поддържано:

Подминаваме първата от четирите сгради, вървейки по пътеката в двора:

И обръщаме поглед към втората сграда покрай пътеката:

Идва ред и на третата, струва ми се основна сграда. Намира се точно пред стълбите към по-високия двор с основната черква:

На пейките пред нея човек може да поседи мълчаливо (цялото ни семейство е доста приказливо, но тук просто си помълчахме) и да се полюбува на всичката красота наоколо и на извисяващата се точно пред очите ни черква:

В ниския двор, отляво на черквата горе, се намира чешма с лика на архимандрит Антим Дамянов, възобновил манастира в близък до сегашния му вид в далечната 1869 г. - само седем години след повторното му разрушаване.

Ето и по-близък изглед от втората сграда в ниския двор:

Всъщност тук се приемат гости за скромната сума от 8 лв./ на легло за обикновените стаи и 10 лв./ на легло за апартаментите. Както казах, нямахме намерение да нощуваме тук, но  прочетохме, че всяка стая е оборудвана със собствен санитарен възел. Съдейки по външния му облик, бих очаквала, че манастирът ще предложи необходимите удобства и приятна обстановка дори и за днешните поизнежени туристи. Ще ми се да акцентирам на украсата около вратите на стаите. Не знам до колко се е получава, но на живо е доста живописно:

Още един поглед към централната сграда, срещу  стълбите, водещи към основната черква:

Отстрани на стълбите към черквата се кипрят любимите ми градински карамфили :)

А това е последната - четвърта сграда на манастира:

Малката черквичка, която видяхме на влизане, се вижда и от стълбите към голямата черква:

И най-после сме горе - пред голямата черква:

В черквата:

Олтарът:

Черквата - общ поглед:

Поглед отгоре към по-ниския двор:

И пак:

Отново слизаме надолу в ниския двор:

Информацията, която се среща навсякъде за този манастир е, че това е действащ мъжки манастир. Интересното в случая е, че в него видяхме само монахини. По-късно, прочетохме, че през 2007 г. тук са се заселили 6 монахини, българки от Вардарска Македония. По пътечката към малката черквичка... Двете госпожици, които си играят с водата в поточето, допълват всичкото спокойствие, с което буквално опиянява това място.

Оказва се, че зад последните две сгради се намира задния двор на манастира, който е не по-малко приятно оформен:

А това е една страхотна манастирска котарана, която прави всичко (!!!) по силите си, за да привлече вниманието ни. Затова и отделяме заслужено внимание - в няколко последователни снимки :))

Разделяме се с любвеобилната котана, хвърляме още един поглед към дървения балкон и излизаме...

На връщане от манастира, спираме в Берковица:

Часовниковата кула в Берковица:

И пак градината в центъра:

Берковица се оказва едно чистичко и подредено местенце. Решаваме да поспрем и в близкия Вършец. Тук ни посрещат кучешка мама и нейното детенце:

Паленцето възторжено идва да ни поздрави, докато мама търпеливо го чака на почтено разстояние :))

За отбелязване е, че градската градина на Вършец е много красива:

Вървим към прословутата минерална баня в града, наричана модерно днес "реновираният спа-център":

След нея минаваме над река Ботуня, извираща наблизо и минаваща през града:

Връщаме се през красивата градска градина:

Минаваме покрай симпатичните билетопродавници за минералната баня:

Правим една последна снимка за деня на причудливия попресъхнал фонтан, намиращ се на входа/изхода на градската градина във Вършец:

Слънцето полека, лека започваше да клони към залез. Потегляме към къщи. Денят наистина беше чудесен! Доскоро!

За улеснение на желаещите да посетят манастира слагам карта с местоположението му:
Вижте Клисурски манастир Св. Св. Кирил и Методий на по-голяма карта
Вижте по-голяма карта	Пътят през Петроханския проход не е в особенно добро състояние в часта от спускането към Берковица.
Вижте по-голяма карта	Другият маршрут за пътуване от София е през Искърското дефиле. Кара се до гара Лакатник и от там се тръгва наляво към Вършец. Разстоянието е с 15 километра повече, но като време е почти същото. Пътят от гара Лакатник до село Долна бела речка е тесен и с доста завои, но явно през зимата не го чистят от сняг и затова асфалтът е без дупки. От пътя се разкриват доста красиви гледки, така че ви го препоръчвам.