сряда, 6 юли 2011 г.

На един ден разстояние - Клисурски манастир, Берковица, Вършец (4 юни 2011 г.)


Търсейки местенце, което не сме посещавали и което да е сравнително близичко до дома, така че да не се налага да преспиваме, попаднахме на информация за Клисурския манастир:

"Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец."

Накратко, очаква се да е разположен в китна местност, с чиста природа. В допълнение към самият манастир като историческа забележителност, беше всичко, което ни трябваше, за да се качим на колата и да отпрашим натам.

Разстоянието София - Клисурски манастир през Петроханския проход е около 85 км. (през Искърско дефиле ~ 100 км.) и се пътува за около 2:10 - 2:20 ч. и в двата случая, спазвайки ограниченията (е, почти навсякъде, де ;)).

Решаваме първо да отидем до манастира, за да го разгледаме, а след това в случай, че остане време да разгледаме Берковица и Вършец.
И ето ни вече на китното лъкатушещо пътче към Клисурския манастир "Св. Св. Кирил и Методий":
Пътчето към Клисурски манастир
Пред манастира има обособен малък и удобен паркинг, както и приятна кръчмица:
Паркингът пред Клисурския манастир
Покровителите на Клисурския манастир посрещат посетителите на самия му вход:
Св. Св. Кирил и Методий, Клисурски манастир
Влизаме вътре и ... буквално ахваме от вида на изключително добре поддържания двор! А ранната юнска, свежа зеленина радва окото:
на влизане в Клисурския манастир
Нямаме търпение да продължим по-навътре в двора. В ляво забелязваме малка черквица, приличаща по-скоро на параклис:
Черквицата в Клисурския манастир
Първата гледка, която се открива на влизане в двора на манастира, след черквицата и след завоя на пътеката са първите две сгради на манастира:
Клисурски манастир
Вървейки по пътеката, поглеждаме нагоре. Виждаме по-голямата, основна манастирска черква. Намира се на по-високо ниво от основния двор, и до нея се стига по няколко стъпала:
Основната черква на Клисурския манастир
Балансът е страхотен! Хем е диво, хем е изключително поддържано:
Подминаваме първата от четирите сгради, вървейки по пътеката в двора:
Клисурски манастир
И обръщаме поглед към втората сграда покрай пътеката:
Клисурски манастир
Идва ред и на третата, струва ми се основна сграда. Намира се точно пред стълбите към по-високия двор с основната черква:
Клисурски манастир
На пейките пред нея човек може да поседи мълчаливо (цялото ни семейство е доста приказливо, но тук просто си помълчахме) и да се полюбува на всичката красота наоколо и на извисяващата се точно пред очите ни черква:
Клисурски манастир, черква
В ниския двор, отляво на черквата горе, се намира чешма с лика на архимандрит Антим Дамянов, възобновил манастира в близък до сегашния му вид в далечната 1869 г. - само седем години след повторното му разрушаване.
Клисурски манастир
Ето и по-близък изглед от втората сграда в ниския двор:
Клисурски манастир
Всъщност тук се приемат гости за скромната сума от 8 лв./ на легло за обикновените стаи и 10 лв./ на легло за апартаментите. Както казах, нямахме намерение да нощуваме тук, но  прочетохме, че всяка стая е оборудвана със собствен санитарен възел. Съдейки по външния му облик, бих очаквала, че манастирът ще предложи необходимите удобства и приятна обстановка дори и за днешните поизнежени туристи.
Ще ми се да акцентирам на украсата около вратите на стаите. Не знам до колко се е получава, но на живо е доста живописно:

Още един поглед към централната сграда, срещу  стълбите, водещи към основната черква:
Клисурски манастир
Отстрани на стълбите към черквата се кипрят любимите ми градински карамфили :)
А това е последната - четвърта сграда на манастира:
Клисурски манастир
Малката черквичка, която видяхме на влизане, се вижда и от стълбите към голямата черква:
Клисурски манастир
И най-после сме горе - пред голямата черква:
Клисурски манастир
В черквата:
Клисурски манастир, черква
Олтарът:
Клисурски манастир, черквата
Черквата - общ поглед:
Клисурски манастир, черквата
Поглед отгоре към по-ниския двор:
Клисурски манастир Клисурски манастир
И пак:
Клисурски манастир
Отново слизаме надолу в ниския двор:
Клисурски манастир
Информацията, която се среща навсякъде за този манастир е, че това е действащ мъжки манастир. Интересното в случая е, че в него видяхме само монахини. По-късно, прочетохме, че през 2007 г. тук са се заселили 6 монахини, българки от Вардарска Македония.
По пътечката към малката черквичка...
Двете госпожици, които си играят с водата в поточето, допълват всичкото спокойствие, с което буквално опиянява това място.
Клисурски манастир
Оказва се, че зад последните две сгради се намира задния двор на манастира, който е не по-малко приятно оформен:
А това е една страхотна манастирска котарана, която прави всичко (!!!) по силите си, за да привлече вниманието ни. Затова и отделяме заслужено внимание - в няколко последователни снимки :))
Разделяме се с любвеобилната котана, хвърляме още един поглед към дървения балкон и излизаме...
Клисурски манастрир
На връщане от манастира, спираме в Берковица:
Берковица
Часовниковата кула в Берковица:
Чаосовниковата кула в Берковица

И пак градината в центъра:
Берковица
Берковица се оказва едно чистичко и подредено местенце.

Решаваме да поспрем и в близкия Вършец. Тук ни посрещат кучешка мама и нейното детенце:
Паленцето възторжено идва да ни поздрави, докато мама търпеливо го чака на почтено разстояние :))
За отбелязване е, че градската градина на Вършец е много красива:
Вършец
Вървим към прословутата минерална баня в града, наричана модерно днес "реновираният спа-център":
Минералната баня във Вършец
След нея минаваме над река Ботуня, извираща наблизо и минаваща през града:
река Ботуня във Вършец
Връщаме се през красивата градска градина:
Минаваме покрай симпатичните билетопродавници за минералната баня:
Вършец
Правим една последна снимка за деня на причудливия попресъхнал фонтан, намиращ се на входа/изхода на градската градина във Вършец:
Вършец
Слънцето полека, лека започваше да клони към залез. Потегляме към къщи. Денят наистина беше чудесен!

Доскоро!
За улеснение на желаещите да посетят манастира слагам карта с местоположението му:

Вижте Клисурски манастир Св. Св. Кирил и Методий на по-голяма карта 

Вижте по-голяма карта 
Пътят през Петроханския проход не е в особенно добро състояние в часта от спускането към Берковица.

Вижте по-голяма карта 
Другият маршрут за пътуване от София е през Искърското дефиле. Кара се до гара Лакатник и от там се тръгва наляво към Вършец. Разстоянието е с 15 километра повече, но като време е почти същото. Пътят от гара Лакатник до село Долна бела речка е тесен и с доста завои, но явно през зимата не го чистят от сняг и затова асфалтът е без дупки. От пътя се разкриват доста красиви гледки, така че ви го препоръчвам.

петък, 1 юли 2011 г.

По комшийски в западен Анадол, Азиатска Турция (24-27 април 2011 г.)


Често пътуваме с автомобил със семейството ми и освен, че обичаме да снимаме местата, които посещаваме, обичаме и да споделяме видяното по време на нашите екскурзии. По тази причина, отдавна обмисляхме идеята да си направим нещо като блог-фото-пътепис. Речено-сторено :)

Първата тема, която избрах за блога е пътуването ни до азиатска Турция по Великден тази година. Целта ни беше Кушадасъ (Kuşadası), около който има забележително количество интересни места, които човек може да посети. Тръгнахме от централна България, следваше да преминем през КПП Капитан Андреево-Капъкуле, да преминем Дарданелите с ферибота Еджеабат-Чанаккале (Eceabat-Çanakkale) и оттам надолу към Кушадасъ.

Ден първи - АЗИЯ, ТРОЯ

Еджеабат, пред входа за ферибота Тръгнахме от централна България в 2 ч. сутринта на 24 април и в 7:30 ч., вече по светло бяхме в Еджеабат, готови да стъпим за пръв път в Азия.

Дарданелите. От Европа към Азия. Фериботът до Еджеабат-Чанаккале е съвсем начесто, но въпреки това има опашки, тъй като много хора живеят от едната страна на Дарданелите, но работят на другата. Така че фериботът е съвсем редовен обществен транспорт както за туристите, така и за местните жители. Таксата беше 23 турски лири (тогава 1 турска лира ~ 0.93 лв.) за автомобил, без значение колко пътника превозва.

Чанаккале. За пръв път в Азия. Прекосяването на Дарданелите отнема около 30 минути и съвсем скоро за пръв път стъпихме в Азия.

Вече в Азия, от Чанаккале се запътихме към най-близката ни цел по пътя към Кушадасъ - Троя!Това, което е останало от древна Троя не е кой знае колко много, но самото място някак носи историческия си дух и чар. Фактът, че пристигнахме в Троя по хладно, рано сутринта (около 8:30 ч.) и липсата по това време на многобройните туристически автобуси спомогнаха спокойно да разгледаме историческите останки на древния град. За информация, билетът е 15 лири на човек.
Входът към древна Троя. Съвсем очаквано, тук се мъдреше този бутафорен троянски кон.

Прословутите червени тухли на Троя:
Червените троянски градежи Прословутите червени тухли на Троя

Някога това е било кладенец:
Кладенец

Амфитеатърът:
Амфитеатърът
Общ изглед Един общ поглед

Затвореният вход на Водната пещера в Троя. Наскоро са били открити дълги тунели, които са били част от водоснабдителната система на древния град:
Водната пещера

Много характерен за цяла Троя е ... копърът! Трябва да отбележим, че копърът в Троя има размерите на малко дръвче (високо около 2.5-3 м.) и се среща буквално на всяка крачка. Легендата гласи, че именно в стеблото на копъра (отвътре сухо, но мокро, твърдо и зелено отвън), Прометей е успял да донесе небесния огън на земята без да бъде забелязан. Така че, именно на копъра дължим възможността да готвим храната си.
Гигантски троянски копър Цвят на копър
Цъфнал троянски копър :))
А ето и две достолепни троянски котарани:
Важно, важно котараче Красавица!

Въпреки многобройните ежедневни посетители тук, очевидно днешните постоянни жители на Троя (няколко котки, няколко кучета и ... няколко катерички) никак не се притесняваха да извършват обичайните си дейности :) Тази катеричка например пъргаво си хапваше семенца от цветята. Видяхме 3-4 катерички, които никак не се смутиха от срещата с нас.
Закуската на една катеричка в Троя

Събрали достатъчно впечатления за началото на деня, отпътувахме за Кушадасъ. Пристигнахме в града малко преди 16 ч. следобед и вече настанили се в хотела  решихме, че на следващия ден ще разгледаме Ефес, който се намира само на 20 километра от Кушадасъ.



Ден втори - ЕФЕС, ХРАМЪТ НА АРТЕМИДА, ДЖАМИЯТА "ИСА БЕЙ", гр. СЕЛДЖУК

След обилната закуска (за отбелязване е гостоприемността в турските хотели и обилната и вкусна храна, която предлагат), се качихме на колата и поехме към Ефес. Излизайки от Кушадасъ, имахме късмета да станем свидетели на президентската велосипедна обиколка на Турция. Вярно, че се забавихме с някакви си 15-20 минути, но пък колко пъти се случва да попаднеш на президентска велосипедна обиколка? :) Президентската велосипедна обиколка на Турция 2011 г. минава през Кушадасъ.

И така само минути след като видяхме велосипедистите спряхме на паркинга пред Ефес. Тук трябва да кажа, че турското правителство и по-точно министерството им на културата се е справило блестящо с организацията на културните забележителности на турска територия. Или поне останахме с такова впечатление от посетените места. За информация, освен входа за самата забележителност (тук беше 20 лири на човек), която посещавате, в повечето случаи се заплаща и такса за паркинг в размер на 7 лири на автомобил. Обикновено паркингът е приютил куп търговци на всякакви сувенири, местни лакомства, всякакви джунджурии - откровен кич, както и ... на "оригинални фалшиви часовници" :))
ОРИГИНАЛНИ ФАЛШИВИ ЧАСОВНИЦИ


Време е да влезем в Ефес:
на влизане в Ефес

Продължаваме напред към булевард Аркадия:
булевард Аркадия, Ефес

Навсякъде гъмжеше от интересни капители, части от колони, орнаменти и въобще изумителни находки.
капители капител

А тук осезателно се разнасяше аромата на лайка. Един мак срамежливо се полюшваше в средата:
Мак сред лайка

Продължаваме напред по древния път и ... надникваме плахо към... Библиотеката на Целз (Celsus)!!! Гледката надмина всичките ни очаквания! А те никак не бяха малки!
Поглед към библиотеката на Целз

библиотеката на Целз
Изумителна е сградата, която ни се разкри. Само погледнете част от фризовете и колоните на библиотеката:
Ето я в целия и блясък: библиотеката на Целз

Под колоните на фасадата гордо са се изправили статуите на четирите добродетели.
Започваме с Епистоме - символ на знанието: Продължаваме с Енония, която е символ на хуманността:

После идва ред на Арете - символ на справедливосттая: И накрая - мъдростта, която е символизирана от София:
Арете - символ на справедливостта София - символ на мъдростта

Поглеждайки нагоре, човек може да се главозамая: Не мисля, че има нужда от каквито и да било допълнителни коментари.
Поглед нагоре точно на входа на Библиотеката
Ефеския мраморен булевард Затова продължаваме нататък по ефеския мраморен булевард:
Обществените тоалетни на древния Ефес И спираме пред ... ефеските обществени тоалетни:

Древните жители на Ефес са дискутирали важни въпроси, докато са облекчавали физиологичните си потребности тук :))) Забележете канала, в който е текла чиста вода пред краката на седящите тук. Служела е за ... хигиенизиране.

Продължаваме нагоре по булеварда. Натъкваме се на храма на Адриан:
Храмът на Адриан
Фриз, част от храма на Адриан

Част от него е и този изумителен фриз с човешки фигури:

Минаваме покрай Траяновия фонтан:
Траяновият фонтан

Изумителен брой красиви капители (като този "люспест" индивид) и части от колони се срещат буквално на всяка крачка:

И стигаме до Одеона (концертната зала):
Одеонът

След него попадаме на следните странни (на пръв поглед) знаци:
Публичният дом на древен Ефес Ако не се досещате или не различавате какви са тези знаци, то знайте, че това е:
1. Ляв крак
2. Женска глава
3. Сърце (в горния ляв ъгъл)
4. Касичка (под лицето на жената)
А значението е следното - "Ако искаш да притежаваш моето сърце, отиди на ляво и пусни пари в касата". С две думи - публичен дом, уважаеми :)))

Продължаваме нататък, за да стигнем до Театъра!
Театърът в Ефес Групата японци на сцената ни изпяха песен, с която демонстрираха превъзходната акустика на това гигантско съоръжение. Театърът е построен да събира 25 000 души!

От тук се върнахме обратно почти до входа към древния град, откъдето кривнахме в ляво, за да разгледаме римската борса, по-късно превърнала се в черквата "Дева Мария" в Ефес:
Римската борса, по-късно превърнала се в черквата "Дева Мария" Римската борса, по-късно превърнала се в черквата "Дева Мария" в Ефес
С черквата "Дева Мария" приключи обиколката ни в Ефес.

Запътваме се към намиращия се съвсем наблизо (на около 2.5 км.) гр. Селджук, в който знаехме, че също има какво да се види. В търсене на едно от чудесата на света, което знаехме, че се намира в гр. Селджук, попаднахме на джамията "Иса Бей", за чието изграждане са използвани и римски исторически останки:
Джамията "Иса Бей" в гр. Селджук

И най-после, след известно объркване, намерихме това, което търсехме:
Храмът на Артемида

Ако не се досещате какво е това, бъдете осведомени, че това е всичко, което е останало от едно от седемте чудеса на света, а именно Храмът на Артемида. За жалост, понастоящем е останала само тази колона, която е приютила семейство щъркели на върха си. Колоната е висока цели 20 м., а общо колоните са били 127!
Щъркелово гнездо на храма на Артемида Останки от тези сто и повече колони почиват под водата на езерцето, което се е образувало около единственото надземно свидетелство за храма в днешно време. За нас беше трудно да "уцелим" точната отбивка към тази забележителност, затова ще се опитам да бъда полезна като поясня, че тя е първата отбивка в дясно, излизайки от Селджук в посока Ефес. Няма такса вход, нито такса паркинг.


Освен щъркелите на върха на "храма", вижте на какво друго се натъкнахме:
Малко гъсенце Това мъничко сладурче си хапваше свежа тревица под зоркия поглед на майка си, която застрашително съскаше на всеки, който се осмеляваше да снима гъсето и :))


От мястото, където се намира храмът на Артемида се открива чудната гледка към джамията "Иса Бей" и Селджукската крепост, за която просто не ни остана време:
Селджукската крепост и джамията "Иса Бей" .

И най-после, след Селджук, решихме да се опитаме да видим прословутата къща на Дева Мария (Meryemana). Намира се на около 7 км. от Селджук и на около 5 км. от южния вход на Ефес по планински, криволичещ и тесничък, но съвсем читав път. За жалост стигнахме след като бяха затворили вече (19 ч. е краят на работното време). За информация, таксата за вход е 20 лири и 7 лири за паркинг. Все пак снимахме статуята на Дева Мария, която се намира по-близо до Ефес, отколкото до къщата, съвсем в началото на пътя към нея:
Статуята на Дева Мария

Казват, че Дева Мария е доведена тук от св. Йоан. Различни са предположенията кога точно е пристигнала в Ефес и колко е живяла там, но общоприето е схващането, че това е станало 5 години след смъртта на Иисус и е живяла поне 10 г. тук.


От отбивката пред статуята се разкрива страхотна гледка към Театъра в Ефес:
Гледката, разкриваща се от мястото на статуята на Дева Мария


Ден трети - ПАМУККАЛЕ, ХИЕРАПОЛИС

Предната вечер не можахме да решим дали на следния ден да отидем до Измир, където си бяхме набелязали определени ценни места или да тръгнем за Памуккале. Е, в крайна сметка на сутринта се запътихме към вилает Денизли ("дениз" на турски означава море, т.е. градът би следвало да звучи на български нещо като Морско) и по-точно към Памуккале. Слагам тук снимката по-долу, за да покажа как изглежда второстепенната пътна мрежа на Турция. Напълно безплатна, с две платна плюс аварийно във всяка една посока. Мисля, че има на какво да се научим от комшиите. Хората развиват туризъм, може би не на последно място защото са осигурили лесен и удобен достъп до туристическите си обекти.
Второстепенната пътна мрежа на Турция

И ето ни вече на около 18 км. северно от гр. Денизли с лице към Памуккале.

Ннеее, неее, това не е никакъв сняг! Това е просто една изключителна забележителност, която се образува от отлагането на този снежнобял минерал, който течащата минерална вода оставя по скалите, по които се стича.
Памуккале

Признавам си, че отидохме напълно неподготвени. Не бяхме чели нищо за тази забележителност и бяхме мноого изненадани, когато на входа изведнъж видяхме пейки и голяма табела със зачеркнати обувки. С две думи - нагоре само бос!
на Памуккале се ходи без обувки


И ето ни съвсем скоро пред първата травертина на Памуккале. Водата е нежно синя. Изключително красиво е!
Травертина

Наистина прилича на сняг отстрани! А всъщност е... варовик! Но много чист! Получава се, тъй като извиращата минерална вода съдържа калциев хидрокарбонат и въглероден двуокис.
Белият варовик на Памуккале При това съчетание, варовикът е все още разтворен във водата, но когато въглеродният двуокис се освободи, то варовикът се втвърдява по формите на скалите, по които се стича.
Който има по-дълбок интерес относно химичния процес може да погледне как точно се случва това тук: Калциевият карбонат

Направих и две макро снимки на самите образувания. "Вълничките" са твърди и са с размери 3-4 мм. Срещат се розови, сини, жълтеникави и дори кафеви. Всъщност са същите като сталагмитите, сталагтитите и сталагтоните в пещерите, но са на открито и са много по-бели, отколкото сме свикнали да ги виждаме.
варовиковите образувания отблизо .варовиковите образувания отблизо

В интерес на истината много хора си плажуваха :)
плаж на Памуккале Всички предни басейнчета (травертини) бяха разположени по протежение на около километър дългата пътека. Но гледката? Заслужава си! Пропуснах да кажа, че е изключително приятно да ходиш бос по тези "дюнички" (мисля, че може да ми се вярва, защото никак не обичам да ходя боса, а тук много ми хареса). Никак не боцка на ходилата, а по-късно ги чувстваш все едно са им направили масаж :))
"Според древна легенда в този край някога живяла девойка, която била много бедна и не блестяла с красота. Никой не искал да я вземе за жена и затова девойката решила да сложи край на живота си, хвърляйки се от една от терасите на Памуккале. Така момичето се качило на най-високата тераса и скочило долу, но паднало в средата на един басейн. Водата спасила девойката и я направила изключително красива. В това време край басейна минал, връщайки се от лов, синът на покровителя на Денизли, който видял изгубилата съзнание красива девойка. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето. Поразен от красотата й, той я взел със себе си в палата на баща си и по-късно, когато тя оздравяла, се оженил за нея." 
Та ето какво следва да е видяла девойката преди да скочи:
Памуккале. Гледка отгоре

Тъкмо бяхме решили, че това е краят на красотите наоколо, когато изкачили се вече на върха на белия склон, видяхме, че всички около нас се обуват отново и ... излязохме на едно по-равно и доста обширно място. Комшиите са се постарали да се чувстваш изключително приятно. Личи си, че с внимание са положили усилия "цивилизованата" част на този обект да е в хармония с естествената му красота.
Памуккале.

Отново поглед отгоре към терасите. Тук басейните са естествени. Допреди няколко години е било позволено да се стъпва и в тях. След като обектът обаче е бил включен в листа на световното културно наследство на UNESCO и след като се установява, че т. нар. травертини се рушат от стъпването в тях, то вече не е позволено да се докосват. Затова са създали и изкуствените тераси-басейни по-долу, а водата е свършила работата си на декоратор. Нещо повече, минералната вода е "прихваната" и е създадена специална система, по която се редува от къде и кога точно да тече. Така се запазва снежнобелия цвят на скалите без да се ограничават посетителите от достъп до този феномен.
Травертините на Памуккале

И най-после вижте какво ни очакваше горе на равното и обширно място - истински град! Оказа се, че това е Хиераполис или в превод Свещен град. Тук виждаме южната порта на града и част от крепостната стена, която някога го е опасвала.
Южната порта на Хиераполис

Гимназиумът (както подсказва и името, това е било учебно и спортно заведение):
Гимназиумът в Хиераполис


Поглед на север от южната порта на града. Вляво двете колони са отново част от Гимназиума. В средата на снимката се вижда нещо като канал за отвеждане на вода. Целият град е опасан с такива канали. За жалост не разбрахме за какво точно са служили. Ако някой знае, да казва. Ние предположихме, че са отвеждали дъждовната вода, а може и да са доставяли вода:
Хиераполис


И сега идва ред на? Изворът на Клеопатра! Казват, че водата подмладява (спомнете си разкрасилата се девойка от легендата), освен че е лековита за редица заболявания. Всъщност това е вода от същите извори, от които се пълнят и травертините по-долу. Подмладяването се дължало на високото съдържание на въглероден двуокис в нея. Каменните останки, които се виждат са автентични и са били части от околните колони, които са се разрушили след опустушителното земетресение.
Изворът на Клеопатра



Продължаваме нататък и минаваме покрай Нимфеума. Или с две думи - монументалният фонтан:
Нимфеумът в Хиераполис


Мартириумът Свети Филип Мартириумът Свети Филип.


Виждаме западната външна стена на Театъра. В онзи момент течаха реставрационни работи, както е видно и от снимката. Колоните са много красиви от мрамор с розово-кафеви жилки:
Западната външна стена на Театъра в Хиераполис


Точно зад сцената на Театъра се намират тези красиви колони и фризове:
Театърът


Отвътре Театърът е внушителен по размери! Вторият по големина в Мала Азия след този в Ефес. Може да побере 15 000 зрители, точно 10 000 по-малко от този в Ефес, макар, че на мен ми се стори по-голям от него. Заради реставрацията не можеше да се слиза в долната му половина (под дървената ограда), достъпна беше само горната му част:
Театърът в Хиераполис


Храмът на Аполон След Театъра минаваме и покрай Храма на Аполон:


Тръгваме към Агората (главния площад). Забележително е, че пътеката е покрита с огромни монолитни блокове, под които се вие канализационната система на древния град. Вижда се само на местата, където се е счупил някой от блоковете.




И ако в Троя видяхме троянски катерички, а в Селджук гъсенце до храма на Афродита, то тук се натъкнахме на хиераполска костенурка:


Плутониумът в Хиераполис Продължаваме нататък и стигаме до Плутониума, наречен на Плуто - латинското име на Хадес, древногръцкият бог на подземния свят. Намерих информация, че жреците на Аполон, които били евнуси, изпълнявали своите ритуални практики, слизайки долу в пещерата с малки животни като кокошки и зайци.
Отровният газ, който е по-тежък от въздуха се е съдържал само ниско долу в по-големи концентрации. Той убивал животните, а оставял жреците живи. В момента светилището е затворено за посещения, тъй като в него все още имало наличие от отровния газ. Входът към тази подземна пещера се намира в по-масивната постройка в дясно горе:

Северната византийска порта на Хиераполис Стигаме до Северната византийска порта на Хиераполис.

Тук ни вървеше на влечуги :) Вижте колко умело мимикрира този гущер.



Агората на Хиераполис
И вече на Агората.



Ето и тукашните обществени тоалетни.
Обществените тоалетни в Хиераполис



Арката на Домициан:
Арката на Домициан


Римските бани.
Римските бани в Хиераполис



Гробница, част от северния некропол на Хиераполис Гробница, част от северния некропол на Хиераполис:


Гробница на ръба на скалата, част от некропола на Хиераполис. Гробницата сякаш е кацнала върху снежна скала, а всъщност е кацнала върху същия варовик, който покрива Памуккале:
Гробница на ръба на скалата, част от некропола на Хиераполис



Връщаме се от Агората към белия склон:




Точно преди да потеглим отново надолу по белия склон, хвърляме последен поглед отгоре, вече при друга слънчева светлина:
Памуккале - поглед отгоре



Памуккале
Тръгваме по склона надолу и вече почти слезли обръщаме поглед назад към "снежните" образувания:
Наситили се на впечатленията от деня потегляме обратно към Кушадасъ.